Готварските книги в България до 1989
От тази страница можете да свалите доста изчерпателен списък с българските готварски книги (за домашно готвене) до 1989 г. ЗА ДА ЧЕТЕТЕ: Кликнете на корицата на книгата, която искате да видите!
Готварската книга
Петко Рачев Славейков
1870
Издадена през 1870 г в Цариград, това е първата българска готварска книга - в нея Петко Славейков с много апетит и с цветен от множеството заемки от турски език описва кухнята и готварските практики сред българската общност в тогавашната столица на Османската империя.
Златний извор заради домашно уреждане
Димитрий Смрикаров
1870
Издадена в Белград от самоковеца Смрикаров не е точно готварска книга, а съвети за домакинството: от това как да опазиш коня от мухи през лятото, до това как да изгасиш отведнъж огъня и как да съхраняваш лимони, портокали и лешници през зимата. В предисловието Смрикаров говори за нуждата българското домакинство да се поучи от "най-просветените народи на Европа": англичаните и немците.
Домашна готварска книга
Издание на "Българския алманах"
1895
"Нека не ни се вижда обидно, ако си кажем правичката, че ако има нещо занемарено у нас, и въобще, у семейния ни живот, то е Готварското Изкуство," започва уводът на тази книга: третата българска готварска, и първообраз в книгоиздаването на готварска литература до Втората световна война. Думата "франзела" вече е в употреба, бадемите са миндали. Крокетите са "крошети", употребяват се пармезан, "труфели" и има салата за "тлъсти врабци" със сос. Зелената салата също е вече в менюто. Пържолите все още са "бризоли", качамак не се споменава, но има полента. Който твърди, че България не е имала рибна култура преди океанския риболов, да погледне главата с рецепти за риба!
Приготвяне на ястия от картофи
1919
110 рецепти, издадени от Домакинския институт "Евдокия и Надежда". Автори на книгата са Стефана Христова, която тогава ръководи готварско-пекарски курс в София, Жозеф Розентал, техничка при земеделската катедра в София, и Иванка Илиева, завършила девическото земеделско училище в халската земеделска камара в Херберг на Елстер, Германия.
В предговора г-жа Патева хвърля вината за хранителната криза от времето на Първата световна война, тъкмо отминала, върху "некадърието" на българските селяни да произведат достатъчно от плодородните земи в България и да го "подредят" - с две думи да осигурят "най-елементарното просъществуване". Тя аперила към читателя да се "изпълни с любов към родината си, която ни кърми" и да опознае какви блага се крият в земята и как може да заживее "смислено и човешки".
Приготовление на ракии, коняци, вермути и ликьори
Н. Неделчев
1925
Книгата е наръчник за производство на алкохол. Авторът отбелязва, че интересът към производството на спиртни питиета нараства заради увеличените цени и засилването на консумацията. "Докато по-рано не се обръщаше достатъчно внимание на рационалното добиване на ракията, както и на нейното качество, сега стремлението на производителите е насочено към модернизиране на това производство, " Книгата има чудесни рисувани илюстрации и е част от цяла поредица книжки за земеделеца: "Популярна земеделска библиотека".
Кратки упътвания по готварство
1925
Издание на Държавната подвижна земеделска катедра в Плевен, съставено от Ц. Цочева.
Понеже е създадена да даде начални познания по готварство в девическото образование, книгата съдържа скромен набор от не особено претенциозни рецепти. Интересно е, че елементи от централно-европейската кухня (шницел, шрудел), от фернската (крем-брюле, жиго) и от гръцката (мусака със сини домати) ясно се виждат като част от ежедневното готварство.
Също салатите от пресни зеленчуци са сравнително нов елемент в българските готварски книги.
Зеленчуци. 90 рецепти за приготвяне на разни зарзавати и сладки
1926
Въведението, написано от Артур Герлах, е посветено на нуждата от витамини - пример, че през 1920те "хранителната" идеология вече е набрала скорост в България и личи в подхода на готварските книги към храната. Сред рецептите за спанак, киселец, грах, фасул и други зеленчуци има заемки от холандската, френската, централно-европейската кухни, също и доста местни рецепти - например любопитна е тази за "царски спанак".
Рецептите също подсказват, че домакините по онова време са могли да си набавят аспержи.
Плодовете като храна
Д-р Марсел Лабе
1926
Авторът на книгата д-р Лабе е според корицата на книгата от Медицинския факултет в Париж. Той обсъжда възможността човек да съществува на диета единствено от плодове и твърди, че първите хора най-вероятно са били "плодоядци". Все пак той не смята, че в днешно време е смислено човек да се придържа към подобни диети. Книгата не съдържа рецепти, но говори за практиките в Европа за консумация на плодове и лечение с тях. Лисабон фигурира в превода като "Лисобан" :)
500 peцепти за готвене
1927
Това е първата готварска книга, която се опитва да представи българска национална кухня. В предисловието се казва: "Всичките излезли досега на български готварски книги имат един голям недостатък - че са превод или лоша компилация на чуждите, които подхождат на вкуса на хората, за които са съставени. Наша, българска готварска книга ние нямаме. Госбите, които са отхранили нашите здравеняци прадеди не са записани никъде. Те се готвят още по традиция от някои наш стари майки, но сигурни сме, че "модното" ще ги залее, както залива всичко и от тях скоро няма да остане и помен. Виждайки тази опасност, редакцията на вестника помоли няколко стари интелигентни българки да продиктуват рецептите на онези български гостби, които готвят и помнят. Ние ги включихме в нашата книга и вярваме, че тъкмо те ще допаднат най-много на всички, които си послужат с нашите рецепти."
Понеже стъпва на готварски тефтери, тази книга отразява доста близко какво
всъщност се е готвело в българските (вероятно градски) кухни. Тук не е
сканирана цялата книга, а част от нея и съдържанието.
Храната на народа
Д-р М. Хиндхеде
1928
Авторът на книгата д-р Хинхеде по време на издаването на книгата е министър на здравеопазвнето на Дания. Книгата му защитава идеята за вегетарианска диета, която според предговора той е използвал успешно, за да изведе Дания от хранителната криза на Втората световна война. Според автора на предговора, д-р Г. Ефремов, като Комисар по прехраната Хиндхеде е извел народа си "на спасителния бряг само с една трета от онова, което се изяждало тогава в Дания, при най-ниска смъртност и най-малко боледуване". Книгата съдържа чудни снимки на "модели": мъже, които са прекарали продължително време на вегетариански диети и са запазили атлетични фигури. Има отделни секции за картофите, хляба и тлъстините (или отсъствието им от диетата).
Над 50 рецепти с риби и раци
Съставител Теодора Пейкова
1933
Една от книжките в поредицата "Над 50 рецепти" на Готварска библиотека, приложение на списание "Икономия и домакинство" и в. "Литературен свят". Издадена е през 1933 г. Върху 30-те си страници помества събрани от всевъзможни кухни рецепти за доста голямо разнообразие от речни риби, по-малко морски, за раци, костенурки (по американски!) и жаби.
Звучи доста космополитно с преходите от Дунавска скумрия (с пюре от киселец!) на мряна по немски, щука по английски, холандски, египетски и руски, и попчета по лионски, есетра по датски...
Готварска книга
Касърова и Димчевска
1935
"С полезни упътвания за младата домакиня", издадена през 1933 г от печатница "Книпеграф".
Прекрасна, космополитна готварска книга за градско готвене. Моето копие е с посвещение: "На многообичната ми племенница Мара дарявам като първа книга за новия й живот на свободна гражданка. 22 юни 1935. Чичо й Богдан.". Жалко че този живот на свободна гражданка не е продължил много дълго и разкошът и еманципираността на кухнята в тази книга изчезва от бита на българите десетина години по-късно за дълго. Вътрешната откриваща снимка показва маса с фин порцелан, кристал, тържествен букет и свещи, с бюфет със сребро, огледала и лампи в дъното, който би могъл да е във всеки хол на заможно семейство от Италия, Франция или Австрия по онова време. Втората световна война слага край на това жизнерадостно разточителство и кулинарната литература от края на 40-те и 50-те е по-позната с указанията за преправяне на старото перде в детски дрешки.
Ръководство за консервиране на овощия и зеленчуци
В тази тъничка книжка не е отбелязана датата на издаване. Трябва да датира от периода между 1922 и 1944 г., защото това са годините, през които съществува издаващият го "Вестник за жената". Ако някой има илюзии за еманципираността на България през онзи период, е достатъчно да разтвори първите страници - там домакините са напътени към популярни обяснения, включително изглед под микроскоп, на "мухлени гъбички, плесени, ферменти и бактерии". Мимоходом се цитира и Гьоте, като авторът, специалист по консервно дело К. Балабанов пише: "Тук ще си позволя да отбележа, че когато посетихе родната къща на големия поет във Франкфурт на Майн, между другото, направи ми силно впечатление кухнята на Гьоте, която беше добре наредена и снабдена с много уреди за готвене, които свидетелстват, че и за гения е необходимо да има добре наредена кухня и здрава храна."
Наша кухня на Иван Найденов и Соня Чортанова
Издадена от "Наука и изкуство" през 1955 (второ, преработено издание), и преиздавана още няколко пъти през следващите десетилетия.
Сладкарско производство
Книгата е на Борис Пенев и Стефан Попов, издадена е през 1956 г. и въпреки дружелюбното, домашно оформление на корицата е ясно насочена към индустриално производство на сладкиши. В предговора пише, че тя е съставена в отговор на "Постановление на Министерския съвет и ЦК на БКП от 10 май 1954 г за по-нататъшно разширяване на асортимента и подобряване на качеството на промишлените и продоволствените стоки за широко потребление...", които "задължават всички кадри от сладкарската промишленост - от директора до работника - да се учат и квалифицират за усвояване на технологичните процеси и режими."
Съвременна кухня. 3000 рецепти на Нацко Сотиров
Една от най-добрите и признати готварски книги, издадени през епохата на НРБ - през 1959 г. Авторът й, Нацко Сотиров, е роден през 1894 г и започва кариерата си като общ работник в кухнята на Цар Фердинанд. По-късно, вече като старши подофицер от Първата световна война и три ордена за храброст започва да работи от 1919 г в дворцовата кухня на Борис III. През 1937 г става неин главен готвач.
Поелите след 1944 г властта Георги Димитров и Васил Коларов, въпреки проповядваното за българския народ спартанско битие са лидери, убедени в правото си на особени привилегии и така Нацко Сотиров става техен готвач до 1948 г., когато се пенсионира. През следващите десет години той работи по тази чудесна книга. Нейният предговор е шокиращо, но и предвидимо идеологически правилен за времето си, а съдържанието й, макар и да е в голяма степен неприложимо за времето си поради използването на луксозни, отсъстващи от пазара продукти, е най-класната готварска книга от целия период.
Книгата е изключение за времето си и с космополитния си дух.
Нашата и световната кухня и рационалното хранене
Тази книга на Соня Чортанова и д-р Николай Джелепов от 1977 г бележи новия период в политиката и духа на НРБ, в който различните сектори от обществения живот и икономиката усилено търсят легитимация като отворени и модерни, неизостанали. Капсулирането на българската кухня от ранните години на комунистическия период тук започва да се подменя от подчертана интернационалност.
Книга за домакинята
Абсолютната класика на периода на НРБ. Тази е отпечатана през 1962 и започва с обръщението на народния учител Мара Пуховска "Как да повишим битовата култура на нашето семейство". "Новият, социалистическият строй създава и новия човек - образцов не само в трудовата дейност, но и в културно-битовите отношения."
Домашно приготвяне на сладкиши
Книгата е на немски автор - Х. Ендерлайн и по очарователно стечение на обстоятелствата е преведена от Катя Сладкарова. Издадено е през 1968 г. То дава интересен поглед за разликите между кухнята в ГДР (най-развитата от соцблока по онова време страна) и България. В отделна глава, кръстена "Що се касае до уредите", се изреждат съоръжения, непознати на българската домакиня тогава - от електрическия кухненски робот, който навлиза в България едва след 1990 г., до прости, но измислени инструменти като например специалната лъжица за тесто ("със скосена повърхност и дупка в средата").