Преди месец попаднах на “Малките предмети, към които сме привързани” – “етнология на интимното”, на френската антроположка Вероник Дасие. Прекрасното й пътешествие из къщите на хората, надникването в шкафовете и по таваните им и разговорите за сантименталната стойност на вещите им ми напомни много моето собствено общуване с няколко жени около съставените от тях лични готварски книги.
Отраснали в България, сигурно малко от нас си дават сметка колко особена е тази българска практика: хора да си разменят рецепти. Да си звънят по телефоните, за да си ги диктуват, да сядат на пейките в обедната почивка и да си ги разменят, да готвят, да се събират, и да си записват. Интернет промени много тази рутина, но само до десетина години тя още си беше съвсем жива. За мен самата беше толкова естествена, че едва когато се преместих да живея в Белгия и започнах да говоря с фламандци, валонци, французи установих колко необичайни са тези лични документи. Колко интересно и странно свидетелство са те, че българите имат особено отношение към храната. Че въпреки дефицитите и затвореността на пазара от миналото, а може би и именно заради тях, храната е запазила много специално място в представите на българите за семейство, общуване и изобщо добър живот.
Затова от известно време се опитвам да събера малка колекция от такива книги – 12, или пък 20, или дори повече : тетрадки, бележници, сбирки от листчета с рецепти и готварски бележки, с указания, имена на роднини и приятели, които са дали рецептите – онези забележителни готварски “лексикони”, които майките ни си съставяха за удоволствие и от нужда през 70те и 80те. Искам да събера копия и да ги изследвам – сами по себе си, но и непременно в разговор с хората, които са ги съставяли, или са съучаствали, наблюдавали направата и употребата им. Надявам се да открия какво са значели те за жената, за семейството й. Защо са съставяни, как са използвани, как са съхранявани. Вярвам, че ще се получи една пъстра, голяма, и много разнообразна карта от значения – ярка илюстрация за връзката на българите с храната.
Кулинарното съдържание на тези тетрадки е задният план на пътешествието, което съм замислила. То не е централно. Но оставам нащрек и за него. Защото в един от разговорите, които направих, започнаха да изпълзяват факти за домашното готвене в България, които са извън всякакви общовалидни представи за кулинарната ни култура. Възможно е от там да излезе голяма изненада, и ако е така – тя няма да бъде пропусната!
Ако случайно стигнете до този малък текст, имате своя или наследена, ръчно направена готварска книга, бележник, колекция рецепти, ако ви се говори с мен, пишете ми – да попътуваме заедно... Пишете ми сега! (albena.shkodrova@gmail.com) Следващият прозорец за скок назад във времето: 24 октомври - 1 ноември.