Най-странната черта на карантината е, че тя дойде едновременно като паника и пиршество
Играта е екзалтиращо изследване на живота като приключение. Градската игра в София от 80-те? Пускане на кофа! Седя на балкона на петия етаж, а братовчед ми, на шестия, спуска въжето. На него виси пластмасова детска кофа с нещо в нея. Той я спуска, а аз очаквам с дъх, стаен от мистерията какво ще намеря вътре. Гумена играчка? Количка? Комикс от четири картинки, намерен в дъвка? Или сюблимната находка - нещо вкусно за ядене! Братовчед ми от своя страна е в различна позиция: още преди да задърпа въжето на пластмасовата кофа нагоре, може да види какво има в нея - парче кейк с вишни, соленки или само безсмислен предмет, който е по-добре да откаже.
Играем тази игра, когато не можем да се съберем. Нещо не ни позволява. Разделени сме, но с разменени бисквити, соленки или каквото и да е там за ядене сме истински заедно.