“Вие, руснаците, може и да изпратите първи човек на луната. Но ако по пътя му се припие Кока-кола, ще трябва да се обърнете към нас”
МакНамара, главният персонаж в “Едно две три”, 1961 г
В една чудна американска комедия за Студената война, която злощастно излиза с построяването на Берлинската стена и за известно време престава да е смешна, се разиграва следната сцена.
Бороденко (съветски апаратчик): Или ни давате и формулата, или няма сделка!
МакНамара (директор на Кока Кола за Берлин): Значи няма сделка!
Бороденко: Не ни трябва вашата сделка! Ако ни трябва Кока-кола, ще си я направим сами!
Към онзи момент Източна Европа вече е пристъпила към изпълнение на заканата на Бороденко – Словения има своята Кокта, Чехословакия – Кофола. Въпрос на няколко години е в Полша да се появи Поло-Кокта, а в България – Алтай. Всичките тези напитки напитки влизат в група, която специалистите определят като “колови напитки” – газирани питиета със съдържание на кофеин. Може би и не всичките са възникнали като имитация, но всичките дължат съществуването си най-вече на отсъствието, или недостига (в случая с България) на Кока-Кола на местния пазар.
Две от питиетата – Алтай и Кокта, - са създадени по метода на Кока-кола – като екстракт от билки, но без да търсят сходство в рецептите.
В България инициатор е Никола Костов - аптекар по професия, подобно на създателя на Кока-Кола Джон Пембърн. Той решава, че и той може да създаде тонизираща напитка, и дори се надява, че тя ще превъзхожда по качества оригинала. Като фармацевт в България, той има на разположение чудесните билки, събирани в страната, но и нещо рядко – алтайски корен, внасян от планините Алтай, тогава в границите на Съветския съюз.
Този корен от групата на жен-шена има биологично активни съставки, но не съдържа кофеин. „Основният елемент в рекламата беше, че алтайският корен, който се внасяше, смилаше се, и се смесваше с наши билки, тонизира. Но не като кофеина, който превъзбужда, а до степен, в която да не изтощава организма“, казва доцент Георги Владимиров от Пловдивския университет по хранителни технологии, който е работил с Никола Костов през 70-те.
Към корена Бай Колчо, както той е по-известен сред колегите си, добавя
25 български растения, сред тях – риган, маточина, кантарион, сироп от рози, и така през 1971 г създава “Алтай”. България, за разлика от всички останали източноевропейски страни, създава своята copycat СЛЕД като Кока-Кола вече официално се бутилира в страната. Това вероятно предопределя и сравнително късия живот на българската версия, която просъществува само за около десетилетие.
Словенската Кокта възниква по подобен начин, но много по-рано – още в началото на 50-те. Създадена е от химическия инженер Емерик Зелинка в държавното предприятие “Словениявино”, и също е съчетание от билки. В основата й е концентрат от шипки.
В Словения това се счита и за един от първите “пазарни” продукти, по чието оформление и реклама са хвърлени усилия – специална бутилка, специален етикет, и специални рекламни изображения, които се отпечатват на постери и заливат цялата страна през 1952 г.
Напитката първо е кръстена “Югокола”, но бързо прекръстена на “Кокта” с идеята да подскаже употребата в коктейли. Първото официално представяне на Кокта е през зимата на 1953 г. в курорт Планица, където момичета в червени (като на Кока-кола) елеци я предлагат от специално създадени за целта дървени подноси.
Историята на чешката Кофола започва през 1957 г., когато правителството нарежда да се създаде напитка, която да подмени западните “империалистични” колови напитки: Пепси и Кока-кола. Институтът за медицински растения я създава под ръководството на Зденек Броз – смеска от екстракти от плодове и билки с добавка на кофеин.
Първо обмислят да я кръстят Кофокола, но после решават да се спрат на по-краткото Кофола. Напитката достига пика на своята популярност през 70-те.
Когато Кока-Колата и Пепси започват да проникват в Източна Европа постепенно, местните питиета губят значително славата си и само дефицитът ги поддържа.
Както казва арогантният и остроумен МакНамара във филма на Били Уайлдър, “Миналата година създадохте безсрамната си имитация “Кремъл-кола”. Пробвахте да я пласирате в сателитните си страни, но дори албанците не искаха да я пият. Използваха я за обезпаразитяване на овцете. Нали така?”
Е, с “Алтай” може би беше точно така. Реалността за пореден път възпроизведе художествената измислица.
Други от местните колови напитки, след периоди на криза, набраха обратно популярност и днес са успешни национални продукти. В крайна сметка Кока-Колата може да е измислена от Джон Пембърн, но пък и маслото някога е имало своя откривател, пък името му не е достигнало до нас на крилете на защитен маркетинг - и слава богу, че иначе може би и масло нямаше да ядем по соца. J