“Три милиона години му трябваха на човек да се “очовечи”, а му стигат само 15 минути, за да се превърне обратно в звяр!” – не помня къде прочетох това блестящо остроумие, но тогава много се смях. Фразата обаче се оказа коварно прилепчива, твърде универсална. Започна да се връща в ума ми с всяко изчитане на новините за Сирия, Нигерия, Париж, годишнината от Аушвиц. В тези моменти вече никак не ми беше смешна. Че човекът е звяр, покрит от крехко облагородяващо лустро, е ясно. Все пак разпукването на цивилизационната обвивка, за което говори авторът на горните думи, е предизвиквано от външни фактори. Например състояния на ярост, страх или възмущение, в които като цяло човек не се мъчи нарочно да изпада. Напоследък обаче се очертава една доста ексцентрична тенденция на абсолютно доброволно завръщане към предцивилизационни нива на развитие. Преди около година си седях една сутрин на автогарата в София – поемах сутрешната си доза еспресо, докато изчаквах рейса за Пловдив. Срещу мен седеше една млада дама, която беше извадила смайващо голяма като за автогарата кутия с цветни моливи, и съсредоточено се трудеше с тях в някакъв тефтер. Много й се зарадвах! Факт е, че аз само да помириша път, бил той и пътят с автобус до Пловдив, много лесно се въодушевявам. Сигурно и това е изиграло роля, но си спомням, че през следващите минути си помислих много хубави неща за младата дама. Също и за новата генерация, че дори и за България изобщо. Нищо чудно да съм направила и няколко оптимистични обобщения накъде върви човечеството преди да стана, и неволно да забележа, че младата дама всъщност не рисува. Тя ОЦВЕТЯВА! Труди се със спрял дъх и излезен език над една от онези картинки, към които моят четири-годишен син отдавна е загубил интерес. Няма да описвам шока си, нито ехидния смях, с който циникът в мен смаза оптимиста в мен. Това, което ще кажа е, че от тогава не се изненадвам. Не ме смая нито нарастващата мода жени, израстнали пубертета, че и наближаващи старостта, да оцветяват с часове чужди рисунки, нито надигащите се планини от “книжки за оцветяване за възрастни” в книжарниците – не че имах обяснение защо са нужни тези издания с пеперудки и листенца, когато същата работа биха могли да свършат и буквите във вестника или разписанието на влаковете – я колко дупки за запълване има в думата КОЛОВОЗ! Към това ранно-цивилизационно занимание – оцветяването, напоследък се добавя и още едно, също така тревожно. Палео-манията. Или по-точно манията по пещерната кухня. “Палео” работи!”, тръбят блогове, книги и по-класически тип медии. “Това е най-здравословният начин да ядете защото е ЕДИНСТВЕНИЯТ хранителен режим, който работи върху вашата генетика, за да ви помогне да останете стройни, силни и енергични!” Докато вестници и списания отпечатват пътеводители какво е палео, и какво не, т.е. какво да ядете, и какво да избягвате като огън (например зърнени култури и млечни продукти), идеолозите на диетата обещават отърваване от всички пандемични болести като рак, диабет, слабо сърце, паркинсон, алцхаймер, депресия, че дори и проблеми със зачеването. Наистина, вмятат те ей така между другото, за да подейства цялата работа, се изискват и “някои малки адаптирания на начина на живот”. Те не уточняват, но ние можем да си представим за какви нагаждания става въпрос – да прекарваме дните си в тичания между храсти и дървета в ловуване, или в ровене в пръстта за семенца, да тичаме голи в снега, да събираме дърва с голи ръце, да ги влачим на гръб, да изкарваме зимата в пещери, лятото - пред тях, и да сме всеки миг нащрек и в готовност да се преборим със звяр, значително по-голям от самите нас, защото това е телесната активност, която е поддържана с тази диета. За едно нещо авторите на тази чудотворна по думите им хранителна мода са напълно прави - че преди 10 000 години хората не са страдали толкова от рак, диабет, паркинсон или алцхаймер. Поне не така дълго - естественият подбор едва ли ги е оставял да преживяват продължително което и да е от тези заболявания. Неотдавна една археоложка, специалист по диетите в античността, научно уби пещерната мода. Тя обясни като напълно погрешни всичките й изходни точки: от илюзиите, че тялото на човека е адаптирано към ядене на месо, а не към ядене на зърнени култури (всъщност е точно обратното. Ако изобщо има генетични мутации, твърдеше д-р Кристина Варинер, те са към усвояването на млечни продукти, които палео-диетата отхвърля), до объркването, че хората преди 10 000 години не били ядяли зърнени култури – всъщност те служат за храна поне от 30 000 години.
Такова едно объркване изглежда истински смущаващо. В крайна сметка Уикипедия е на разположение 24/7. Но аз имам обяснение – идеолозите на палео-диетата сигурно са хора, които в свободното си време оцветяват книжки с картинки за възрастни. Това трябва да са хора от най-опасния вид - игнорамуси с дълбока вяра в напълно погрешно обоснована кауза. И пази боже да изпаднат в състояние на страх, гняв, или възмущение.