След като белгийският De Standaard се зарови в резултатите от последната серия санитарни инспекции, днес изплува интересна информация. НИТО ЕДИН от топ ресторантите на Белгия не е получил пълно одобрение на хигиенните си стандарти.
Нещо повече: при един от всеки четири инспекторите са имали сериозни забележки и са обещали да минат за повторна проверка до шест месеца. Става дума за ресторанти с по две или три звезди Мишлен и с над 17 точки в от ГоМийо.
Тази информация може да се види по два начина. По-лесният е да се ужасим, да поцъкаме, да поклатим глави и да си кажем традиционното българско “всички са маскари”.
Вторият, който колкото повече чета, толкова повече ми допада, е да видим това като “втелясване”, друг прекрасен български израз. Убедена съм, че хората, които работят в тези ресторанти, са подложени на чудовищна конкуренция и правят за работата си повече от 99% от работещото население на планетата. За тях това е въпрос на чест и гордост, житейска кауза често пъти. Наистина, от Нома преди година-две тръгна някаква зараза. Но колко пъти клиенти са тровени или заразявани в класни европейски ресторанти? Аз за други случаи не съм чувала през последните десет години.
Какво предизвикало неодобрението на инспекторите, всъщност? Според вестника: “стените, подовете и таваните не били в добро състояние или не можели лесно да се почистват”. Също, “в някои кухни липсвали изисквани умивалници за храна и имало недостатъчно хладилници и фризери, съоръжени с термометър”. Чудя се какво ли биха казали инспекторите, ако ги бяха пуснали в кухнята на Луи XIV… Е, не че хранителните отравяния тогава са били необичайни. Но все пак някъде трябва да сложим граница на лъскането, санитаризирането, страненето от природното - и без това биолозите стигнаха до заключението, че поглъщането на малки количества пръст и други боклуци помага на храносмилането, защитава от паразити и патогени...