Митичният сред гурманите централен пазар в Барселона излиза на централните Рамблас - безобразно превзета от безмозъчен туризъм част в града, низ ресторанти с картинки в менютата, активна търговия със сувенирен кич и отчаяни хора-статуи. Въпреки че бях ходила няколко пъти там, някак ми се губеше, че той е едва ли не на пътя на туристическия поток. Беше ми се видял много истински.
Вчера, докато обикалях за пореден път, се чудех дали пазарът продължава да заслужава суперлативния етикет, който често го съпровожда?
Ако човек влезе през западния му вход, той първо се озовава пред стъклена витрина с дивеч. Фазани, яребици, едри зайци, по чиито уши още се стича кръв - всичките окачени на куки със все пера, кожи, и всичко, заковават непривикналите с жестокостта на лова минувачи. И испанци ги зяпат, точно както им се чудят чужденците. Малките алеи от там навътре водят през щандове със снежно бяло шкембе, което, ако не внимаваш, може да объркаш с луксозни хавлиени кърпи. Китайци, южноамериканци, испанци, италианци стоят зад щандове с всичко от свински крака и уши до спретнати планинки с "макарони" в пастелни цветове, ярки палитри от чаши със смути, - от обичайното за кухнята от XII в до белези от градски хранителни моди от последните месеци, "Бокериа" изглежда като прачудовище със слънчеви очила. Има някакъв неземен кич в това, но какво, да очакваме испанците да си дъвчат хамоните и да не мърдат от тях, за да изглеждат по-автентични?
Рибите наистина са изключително много, разнообразни, нескъпи, - пресни, очакваните планини от осолена треска, миди, раци. Все пак след внимателно разглеждане на многобройни пазари в Гърция, Италия, Лион, Бретан, а и след няколко стряскащи документални филма как протича съвременната търговия на риба, Бокериа не ми се вижда изключителна.
Може би това, което я отличава от френските пазари, е тази смесица от всички континенти - от Изток и Запад, от Източна Европа, Близкия Изток, Африка, при това цветнокожите поне привидно на равни начала вардят суетливо стоките си от тълпите по алеите.
Казват, че едно от големите достоинства на пазара е работата на много от амбициозните каталунски готвачи на него - един през друг те се появяват в района му, за да експериментират, демонстрират, и да покажат оригинални стилове в готвенето. Като случаен минувач в дните около Коледа и Нова година не ставаш свидетел на такава дейност, установявам, след като идвам за трети път през последните 10 дни.
Но заведенията наистина са любопитни. Варират от тип "етно", в които можеш да ядеш традиционни паеля, риби, миди, да пиеш туристически сангриа и изобщо да си въобразиш как ядеш като испанец, докато преживяваш обяд, на какъвто на един местен и през ум не му минава да се подложи. През популярни тапас барове сред самите сергии, по-амбициозни, авторски ресторанти тук и там, до привнесени, но някак съвсем на място в тази динамична среда нови урбанистични увлечения.
Вече посетих от всеки вид по едно. И ето ме днес - крача, и продължавам да си задавам въпроса, с който дойдох. "Бокериа" е един изключително добър пазар. Но най-добрият в Европа? Хм. Изглежда, че трябва да задам въпроса по друг начин, за да стигна до отговор...