top of page

"СОЦ ГУРМЕ" В МЕДИИТЕ

 

Часове след като издателство "Жанет 45" разпрати съобщението до медиите за излизането на книгата от печат, ме заля вълна от обаждания. Колеги, които познавах, такива, които още не - темата на книгата събуди огромен интерес. Знам, че отстрани изглеждаше като организирана медийна кампания. Но не беше!

В МЕДИИТЕ

01

С Деси Стоянова и Сашо Кадиев в BTV

 

Това беше един приятен сутрешен разговор, малко бъбрив сигурно, весел. На масата в студиото бяха подготвили изненада - захарно петле (макар и значително по-изтънчено изработено от някогашните), локум, дори имаше филия с лютеница, за която Сашо Кадиев беше предупреден да внимава да не се изцапа, ако реши да яде по време на разговора.

02

С Таня Иванова в Jazz FM

 

По мой вкус това беше едно от най-сполучливите интервюта - сигурно защото Таня Иванова е чудесен събеседник, който наистина се интересува от това, което говорите, и това естествено се усеща в студиото. Отдели ми и много време, така че изговорихме какво ли не.

03

Васил Богданов за "Соц гурме" в Капитал Light

 

Васил Богданов ме изненада много приятно с авторския си прочит на книгата - беше я чел, когато се срещахме за разговор, и едно от нещата, които ми каза е, че му се е сторила твърде меко написана. На места не му е достигала язвителност. Може би е прав, но аз всъщност изобщо нямах намерение да пиша някаква заклеймяваща соца книга. Въпреки че имам абсолютно дефинитивна и многократно осмисляна и потвърждавала се идея за порочността на режима, в който съм родена, с годините се отърсих от яда си и бях водена не от него, а от същинско любопитство. Е, сега, че изследването на храната доведе до същите заключения, до каквито води изследването на която и да е друга област от икономическия и социалния живот тогава, сигурно е било предизвестено. Но до там ме доведе събраният материал, не ядът ми. Всъщност този събран материал на моменти наистина възстановяваше чувството на безсилна фрустрация, което съм изпитвала в онези години. Това особено силно се чувства в главата "Българската домакиня", мисля...

04

В "Панорама" в БНТ, досадно прекъсвана от "Янакиев"

Мислех, че ще представя набързо книгата в края на предаването - в няколко секунди преди закриващата заставка на предаването. Съдбата ми поднесе изненада. Политик в студиото изведнъж много се разгневи от това, което предполагаше, че съм написала в книгата, и започна настойчиво да ме прекъсва и да спори, почервеня, развика се, и дори се разсърди на това, което си въобрази че чува от мен за таратора. Интересен, симптоматичен разговор се получи, два успоредни монолога на висок тон, които трябва да са разбудили дремещите пред телевизорите.

05

С Екатерина Терзиева в "Агроновините"

Този сайт набра смайваща популярност за не чак толкова дългите си месеци на съществуване. Много се радвам, че се познавам със стихията зад него, Екатерина Терзиева, и че тя се заинтригува да направи такъв обстоен разговор!

06

Василена Мирчева за "Соц гурме" в "Бакхус"

Василена Мирчева, журналисти, преводач и чуден разказвач, е един от героите в книгата - от нея идват част от незабравимите истории в главата "На бригада". Затова ми беше особено интересно да прочета нейните впечатления за книгата. - "Соц гурме" на Албена Шкодрова е от онези проекти, за които ти се приисква да си ги направил ти. Кухнята по начало е оригинален и находчив ключ към разглеждането на всяка култура или исторически период. В конкретния случай ясната вещественост на чинията, състоянието на общественото хранене и битовото устройство на този така насъщен акт - храненето помагат да се огледат нещата ясно, да се разбутат пластовете носталгия и да сглоби общата картина на онези 45 години, които като че ли все повече се изплъзват. Книгата изгражда плътен и цялостен портрет на кухнята на комунизма, която е като оксиморона в заглавието "Соц гурме" - невъзможна смесица от грандомански намерения и пълна несъстоятелност."

07

С Татяна Димитрова в "Дневник"

Това интервю предизвика смайващ брой прочитания (над 14 000) и коментари (над 500). След като го изчетох публикувано, си дадох сметка колко политическо излиза говоренето за една книга, която в крайна сметка е кулинарно изследване...

08

 

Първият репортаж - в новините на "Нова Телевизия"

Срещнахме се за разговор в Чешкия клуб - единствения оцелял сред знаковите ресторанти от периода на НРБ. Говорихме в салона, в който до 1989 г българи трудно попадаха - въпреки че, както Георги Лозанов отбеляза - Чешкият клуб беше едно много демократично пространство, тази зала се пазеше за чешката общност - хора от посолството или други.

От интервюто в малкото минути се е събрало много малко, но пък Живко Константинов е направил много авторски репортаж, в който на места може да бъде видян да обръща кюфтета с щипка :)

09

В телевизия "7 дни"

Това интервю по стечение на обстоятелствата направихме в "Ателие", едно от любимите ми софийски места. Разговорът е с красивата Елизабет Ангарева - много мила и малко притеснена :) Докато го водехме, имах чувството, че е съвсем кратък, но после установих, че е доста обстоен.

10

Радио "София"

Интервю с Юлия Владимирова, в което говорим за знаковите ресторанти на епохата, а и за други теми от книгата.

11

Радио "Пловдив"

Интервю, дадено с особена радост, тъй като едно от големите ми съжаления е, че не успяхме да направим представяне на книгата в Пловдив - "Пловдив три звезди", както той е кръстен в "Соц гурме" заради особеното си място в сърцата на българската бохема и ценителите на ресторантските преживявания от онова време.

12

 

13

 

С Красимир Каменов по радио "Видин"

С думите на самия Красимир Каменов: "Една разходка в кухнята на НРБ-то. Е, не си разменяме рецепти, но ще разберем интересни факти."

В "Газета виборча" и други полски медии

Информацията за "Соц гурме" попадна в полските медии чрез един чудесен текст за книгата на Евгения Манолова за полската телеграфна агенция PAP. Препечатаха я историческият национален вестник "Газета виборча", и множество други големи и малки медии - явно и там интересът към темата и голям като в България.

14

 

Георги Грънчаров за "Соц гурме" в "Библиотеката"

Изключително скъп за мен отзив за книгата:

"Преди броени дни на пазара излезе феноменално изследване на близкото минало с отправна точка кухнята на българина във времето на социализма. „Соц гурме“ на публициста Албена Шкодрова е първи по рода си опит да се пресъздаде социалистическата реалност в тази така интимна, свидна и често емоционално украсявана сфера, каквато е културата на хранене. Изключително смел опит, като имаме предвид доколко българинът разсъждава пристрастно и разпалено, когато го засегнат на всевечните теми „хранене“ и „социализъм“.

15

Борислав Цеков: Не купувайте и не четете!

 

След прерастналия в разпра раговор с "Янакиев" в "Панорама" се появи и този отзив от политика (привърженик на различни партии през последното десетилетие, от СДС в началото на 90-те до БСП в момента) Борислав Цеков. "Тази “книга” иска да зачеркне живота ни и да се изхрачи върху всичко, което сме правили, градили, постигали. Не си струва да се чете, камо ли да се купува," пише той. Очевидно сам последвал своя съвет, за да напише краткия клеймящ отзив, той даде добър сигнал за това какво значение има излизането на книга като "Соц гурме" днес.

Разбира се, ако се бях натъкнала в работата си на човек като него преди 30 години, нямаше да се размина само с усмивка - книгата ми щеше да се окаже една от забранените...

16

Владимир Шопов в Reduta.bg

 

 

Този текст чудесно преплита прочита, който Владимир Шопов е направил на "Соц гурме", и разговора, който водихме. Текстът много ме разсмя, острият му и прецизен език е същинско произведение на изкуството. Любими цитати:

"Обединеният фронт срещу кулинарното разконспириране на социализма впечатли с бързината на своето създаване и с трескавите атаки, които предприе преди още повечето остриета да са смогнали да попрегледат книгата."

"На много места книгата е изпълнена с хумор, ирония, дори лека симпатия към спомена."

За втория съм особено благодарна, защото след всичките полемики започнах да изглеждам като някакъв матадор на политическата сцена, който показва червено знаме на червеното знаме, за да рие бикът с копито. А това наистина не е духът, в който се отнасям към събрания в книгата материал!

bottom of page