The Blog. Блогът. Bl00g. Blooooh! Bloggg...

Трескави сънища на Саманта Швеблин

January 19, 2020

Is spiritual opposing to bodily?

February 18, 2019

1/4
Please reload

Ъпдейт от шоколадовата пътека в Париж

17/02/2017

През 2008 правих за “Бакхус” един шоколадов маршрут през Париж и тази седмица обиколих някои от местата - за кратък ъпдейт.

 

Gerard Mulot на гърба на Marche Saint Germain си стои непокътнат и както и преди ме обърка кое по-напред. Ама аз често така се обърквам, не само при Mulot. Посочих почти със затворени очи и ми се падна шоколадов макарон с лешници. Беше божествен от първата до последната хапка (а калориите ще ми стигнат до утре вечерта). Честно казано исках да го снимам, но преди да разбера какво стана, в пликчето се валяха само трохи. Изядох ги и тях, за да е по-спретната снимката.

 

 

 

После се отбих при Марколини, който е зад ъгъла. Магазинът ми се строи леко погрознял, но продължава да излага бонбоните като диамантени пръстени. Марколини прави жестоки шоколади и бонбони. За разлика от Мюло обаче, където класата е много висока, пък човек няма нужда да заложи жилището си, за да изяде второ парче торта, тук цените са малко стряскащи. Забелязах, че са се отказали вече да плашат клиентите с цена на килограм (беше нещо между 80 и 90 евро), и сега ги продават по едно евро бонбона. Две малки червени сърчица в кутийка – 4 евро. Вътре витрините са направени от много дебело стъкло – около сантиметър, и съм готова да се обзаложа, че е и огнеупорно. Като се има предвид цената, е напълно разбираемо. Там си купих десет бонбона и излязох, като прикривах пакета под палтото си (но не изпусках от ръка) чак до апартамента. Не съм ги пробвала още, мисля, че ще ям по един на ден. Не, по половин ще ям.

 

 

После открих, че на мястото, където едно време е бил пазарът на Сeн Жермен, а сега продават дрехи, има сравнително голям магазин за храна на Marks&Sparks. Моментално грабнах парче стилтън и малко ме е срам – изпитвам от известно време чувство на френски сиренен патриотизъм, пък и в Париж да ядеш стилтън... Ама какво да правя, слабост. Както и да е, той беше само прелюдия към следващото, което искам да кажа: значи онези пръжки, дето им се смеем, и субпродуктите, дето ги смятаме за полу-храна, ги снимах тук, за да ви ги пратя. Не за друго, ами заради цените. Телешки език: 50 евро килото. Пръжки: 109 (словом: сто и девет).

 

 

И най-после минах през Bread&Roses - това място много ми беше харесало с бриошите си, но най-вече съм го запомнила с това, че любовта си към него деля с Катрин Деньов. Видях, че си е съвсем добре – Bread&Roses имам предвид, макар че, надявам се, и Катрин Деньов си е добре. Нея не я видях. Мястото даже се е разширило. Старият салон сега е само сладкарница и ресторант, а “фурната” продава хляб и всичко останало в отделно помещение. Обаче цените и там ми се сториха леко досадни, не си ги спомнях като такива. Един малък киш – почти 10 евро. След макарона на Мюло не ми се ядеше и обмислях да взема две малки еклерчета, но ми ги отнесоха под носа. Така че ще трябва пак да отида. Т.e. следва...

Please reload

Featured Posts

Моята първа дама на Белгия

April 28, 2015

1/4
Please reload

Recent Posts