The Blog. Блогът. Bl00g. Blooooh! Bloggg...

Трескави сънища на Саманта Швеблин

January 19, 2020

Is spiritual opposing to bodily?

February 18, 2019

1/4
Please reload

Свободата на белия лист

09/09/2016

 

Всяка сутрин, всяка слънчева сутрин на празна бяла маса, разполовена от ивица от светлина, ми се иска да пиша за обещанието, неустоимостта на белия лист. На празната повърхност. На отворения празен файл – чист екран, светещ меко в бяло, очакващ думите, мислите, образите. Празен лист, под него празна маса, пред нея широк прозорец без перде. Отвъд - небе без облаци, незамърсено от дървета, покриви. Небе, в което от време на време се издига птица. С няколко удара на крилете набира височина, и се отпуска по уловена въздушна вълна като сърфист в невидим, кротък океан. Епитомия на свободата, на празния лист. Свобода от място, обстоятелства, време, нужди. Безметежност.

 

С напредването на минутите шумовете на града се надигат изотзад, изотдолу. Прииждат водите на ежедневието, надигат се навсякъде, наоколо и вътре. Мислите се държат на високото, докато могат, сядат на върха на скалата, свиват крака да отложат потапянето. Но думите по листа бавно се натрупват. Изречение, страница, параграф, втори... Страницата е на половина запълнена,  празнотата – унищожена, напълнена с мисли, които чакат доразвиване, с образи, които търсят плът. Сякаш за да има смисъл от малкото, малкото трябва да стане много. Трябва ли да е така? Може ли само с едно изречение, и после тишина? Белият лист е покана, осмисляна с вкусването на безвремието, с консумацията на изкусителното предложение. Вкусване, но не преяждане. Едно изречение. Три думи за размисъл и после мълчание, за да се задържи по-дълго на небцето вкусът на възможността: начената, но все още предстояща, краят – отдалечен. Единствения начин да предотвратиш края е да престанеш да напредваш и да го приближаваш. Затова така: една празна страница с няколко думи.

 

Кои думи? Толкова е просто! Началото на разказ, който не можеш да откажеш да следваш. Няколко думи - покана за пътешествие, покана за живот така силна, както и празният лист, и също толкова свободна, непредопределяща.

 

Разбуди го слънцето, което влизаше косо през люка на каютата. Леглото му леко се поклащаше. Корабът беше потеглил.

 

Или

 

Among the many fatalities attending the bloom of young desire, that of blindly taking to the confectionery line has not, perhaps, been sufficiently considered. (George Eliot)

 

Или

 

В конце ноября, в оттепель, часов в девять утра, поезд Петербургско-Варшавской железной дороги на всех парах подходил к Петербургу. (Достоевски).

 

Или

 

Amidst the deep silence and solitude prevailing in the avenue several market gardeners' carts were climbing the slope which led towards Paris, and the fronts of the houses, asleep behind the dim lines of elms on either side of the road, echoed back the rhythmical jolting of the wheels. (Зола).

 

Или

Тренът ни влезе под огромния свод на пещенската гара. Ний с бай Ганя влязохме в бюфета. (Алеко)

Please reload

Featured Posts

Моята първа дама на Белгия

April 28, 2015

1/4
Please reload

Recent Posts