The Blog. Блогът. Bl00g. Blooooh! Bloggg...

Не са китайците, аз съм виновна

March 25, 2020

Покана за кухненски дневник по време на карантина

March 23, 2020

1/4
Please reload

Когато се разсейвам сутрин

20/03/2015

Момичето до мен е французойка: с роман в ръка, пред богата закуска с кроасани, конфитюр (био домашен шоколад, био малмалад от смокини, био конфитюр от червени горски плодове, пай се!), кафе и фреш, с чувствени устни и светъл кичур в тъмната коса, с преднамерена небрежност, която да подчертава какво сладко момиче е.

 

Жената срещу мен – руса, тупирана коса, част от нея - на плитка над челото, сини очи, силен син грим, малка брадичка и тънки, като нацупени устнички, - това трябва да е чехкинята в заведението. На около 50, боде с лакиран яркочервен нокът някакви букви или цифри на телефона си. Преметнала си е якето на отсрещния стол – дълго, кафяво, с колан. Като за централно-европейска зима.

 

Жените на масата до прозореца са типични белгийки. Високи, дългокраки , с прави, светли и къси коси. В техния случай обаче това не значи красиви. Едната е още млада, с широк нос и шейсетарски грим – дебел молив под сините очи, мъжко момиче. Другата също има мъжествен вид, тя е по-възрастна. Слага очилата си, за да разчете етикета на буркана със сладко. Белгийките, твърди се, а и белгийците изобщо, не притежават твърдостта, и дори грубостта, с която се отличават холандците – макар и да си приличат на ръст и “боя”, лицата им са доста различни. Фламандците, които принадлежат поначало на същата етническа група, доста са се смесили и с валонците, които са практически французи – затова и много по-често са с тъмни коси и сред тях има и доста по-ниски хора.

 

Докато французойката си отхапва от кроасаните, на китката й се вижда голям черен циферблат– кой носи часовници в днешно време? Ето кой – чехкинята, също голям. Тя сега гледа замислено през прозореца, прилича на жена, която очаква приятелка за кафе в навечерието на коледните празници. Излъчва малко от онази топлота, семейност, чувство за дом и празник, която славянките са способни да създават дори в състояние на съветска криза. 

 

Белгийката, която пък влиза сега – жена на средна възраст, руса, мила и с приятна, малко небрежна прическа, изглежда крехка и объркана. Друг типаж сред фламандците. Интелигентната и нежна, смутена и неориентирана жена, която намира своя път бавно и несигурно, в облак от удиалъновски размишления. Нищо общо с моята славянска постсоц категоричност, предполагам.

 

Цялата маса за общуване в Пан Куотидиен е заета от студентки, - или поне така изглежда, с изключение на една двойка на около 50 плюс. Те приличат всичките повече на пубертети, отколкото на жени, но невър майнд, повечето са сладкиши. Сервитьорката, която спокойно може и да мине за валонка, но говори холандски като фламандка, сервира с жълто цвете в косите.

 

Азиатка отваря вратата и я задържа достатъчно дълго, за да ме нервира със студения въздух, който запраща в моя посока. Никой друг обаче не изглежда раздразнен и аз си трая.

 

Сега забелязвам, че чехкинята има върху синия си пуловер черни сърца, бая едри, обиколени с мъниста. “Обточени”, както казва една друга славна славянска дума.

 

Две от пуберките стават, събарят естествено някакви прибори с трясък на земята, започват да тътрят столовете, и като минават зад мен, ме фризират с палтата си. Няма нищо, аз и без това така си изглеждам... Отвътре ми идва да зяпам хората, още повече тази сутрин, защото вместо това би трябвало да пиша съвсем друго. Спирам!

Please reload

Featured Posts

Моята първа дама на Белгия

April 28, 2015

1/4
Please reload

Recent Posts