The Blog. Блогът. Bl00g. Blooooh! Bloggg...

Не са китайците, аз съм виновна

March 25, 2020

Покана за кухненски дневник по време на карантина

March 23, 2020

1/4
Please reload

Златни пясъци през 70те през погледа на две белгийки

26/01/2015

Магда и Хилда (Хилда е русата жена на снимката горе), две сестри от Западна Фландрия, през седемдесетте една след друга посещават България със семействата си. И двете попадат на Златните пясъци – неотдавна построени, още миришещи на боя хотели, които стърчат в море от зеленина, прекрасен плаж, предвиден само за туристи, и това съкровище – пазено от въоръжена с автомати милиция.

 

През миналата седмица направих първото си интервю за следващата версия на “Соц гурме” – работя я за не-български читатели, но това със сигурност ще доведе и до допълнено издание на български някъде в края на тази година.

 

Магда познавам отдавна, но нямах идея, че е ходила в България. Тя покани и Хилда и, за да ми разкажат подробно, организираха прекрасен обяд. Първо се разприказвахме на “порточе”, както ласкаво наричат чашката порто във Фландрия, пред камината. После, докато поглъщахме апетитна белгийска цикория, завита в пушена шунка в сос от мляко и сирене, те се върнаха четиресет години назад, на българското Черноморие.

 

“Спомням си великолепния нектар и фантастичното кисело мляко!”, каза Магда (вдясно на снимката). И синът й, който тогава е бил на четири, а сега е на 45, си го спомня – най-вече от възторжените разкази на майка си.

 

Хилда не си спомня много за храната, но помни, че ресторантите са й се сторили съвсем голи и примитивни. При отпътуването са им дали купони – с тях са можели да се хранят където си изберат на Златни пясъци. (Заклели са ги да не обменят пари от частни лица на място. Но българи непрекъснато са се опитвали да им продадат левове – като са се приближавали към тях под предлог да поискат огънче).

 

Колкото живо помни Магда киселото мляко и шопската салата (която, според нея, е била със отлежало козе сирене – нейна интерпретация, дължаща се на пълното отсъствие на менюта на чужди езици тогава), така си спомня и доста по-неприятни неща.

 

"На алеята пред плажа имаше една будка за сладолед. Пред нея все се трупаше опашка. Работното й време беше до някакъв час, вече не помня колко часа, но дойдеше ли този час, будката затваряше – пред нея чакат десетки хора, но продавачът затваря! Това ми се видя много странно тогава. В Белгия такова нещо не можеше да ти се случи, въпреки че и ние сме известни с безцеремонното като цяло обслужване...” Другият й спомен е за няколко български деца на пейката пред будката, които с влажен поглед гледат сладоледите, разнасяни от чужденците – каквито предимно почиват на Златните пясъци. Магда решава да им купи по един сладолед, и въпреки бурните протести на родителите, поне децата приемат.

 

“Това чувство – че си там и се забавляваш, почиваш, по начин, по който местните хора не могат, беше много тягостно. Разваляше ми настроението през цялото време. Затова и никога не помислих да се върна повече в България”.

 

Магда си спомня още и месарница във Варна, която я е поразила с това, че рафтовете й от край до край са били заети само от свински уши. “А в магазините за обувки имаше само един вид обувки!” – обажда се от креслото си мъжът й Франс. Двамата си спомнят как човек на плажа ги съветва да не четат книгата за комунизма, която носят със себе си, на обществени места, за да си нямат неприятности.

 

Снимките са от частния архив на Хилда.

Please reload

Featured Posts

Моята първа дама на Белгия

April 28, 2015

1/4
Please reload

Recent Posts