Напоследък съм започнала да се връщам в София като в Огледалния свят – непрекъснато ме връхлитат изненади. Някои от тях са сюрреални като срещата с Бялата кралица, която изведнъж започва да блее и се превръща в овца. Други са като когато Алиса се оказва коронована, без да е разбрала. Този път научих за кръжащ из София слух, че съм сред тайните оценители на ресторантските пътеводители Мишлен. Ако сте приятели, моля ви, поддържайте мълвата! Обещавам като отплата да ходим заедно по ресторанти, където има шанс преживяванията ни значително да се подобрят! J

Встрани от това ми се случиха и много други чудеса и неща от типа “за първи път”. Проведох

най-задълбочения, интересен и продължителен разговор (7 часа въпроси и отговори!), който съм водила някога с готвач – с Андре Токев. Междувременно той успя да порови в градинката си с подправки и да приготви на грила в двора си чуден летен обяд – bliss! И понеже никое добро не идва само, последва един също толкова продължителен и смайващо интересен разговор с Виктор Ангелов. Той пък беше украсен с “най-доброто шкембе в галактиката”.

Освен това присъствах на възникването на въображаемото ястие “кимчи пинчер”, докато готвачите на Петър Михалчев се разсънваха с кафе в един квартален капан в “Дружба”, точейки японските си ножове J, а после научих разни неща за татуировките на Петър Михалчев, които сега няма да ви кажа! На-на-на-на-на!

Ама чудесата не свършват! Пробвах цяла серия кулинарни изпровизации на Георги Бойковски – тук наистина не знам откъде да започна, но някои от тях са вече в менюто на “Космос” и могат да се опитат там.

И за капак - помните ли забележителните десерти, които увенчаваха вечерите в “Преди 10” до преди 2-3 години и се правеха извън ресторанта? Те бяха на Кристин Разсолкова, изкуствовед. Вече притежавам копие от семейната й готварска книга! Сигурна съм, че в някакъв момент тя ще ми даде разрешение и ще намеря как да публикувам някои от тях.

Изобщо – искам пак в София!