Днес цял ден си седя и си работя вкъщи, защото в Австрия е нещо като почивен ден, и ресторантът на института не работи, а кой ще тръгне да ходи до института, ако ресторантът му не работи.

После излязох на разходка, и най-виенското нещо, което ми се случи, беше да стигна до Мариахилфе в 6:01. Не знам защо погледнах часовника – сигурно защото нямаше накъде другаде да гледам, понеже и мен никой не ме поглежда – то е ясно, че имам нужда от фризьор – ама като те не ме гледат, няма да ги гледам аз тях. Сигурно затова погледнах към часовника, и точно тогава дочух думкане от някой от магазините, и нещо далечно ме загложди да погледам за дрехи и обувки. Аз това едно време много обичах да го правя, ама напоследък нещо интересът ми много бързо изфирясва – ми то е досадно да сменяш дреха след дреха и все по-ясно да ти става, че не си от моделите, за които ги шият. Както и да е, тръгнах да пазарувам. В Спрингфилд не влязох, защото съм сноб, Guess ме отблъснаха с късичките си якенца, от които ще ми стърчи твърде много дупето, та затова влязох в Gerry Weber. Много ми хареса една рокля на точки, но как да кажа – точките ги бяха оценили като яйцата на черния хайвер - по десет цента на парче, и един панталон ми хареса горе-долу, ама много лъскав, и изведнъж ми стана съвсем ясно, че ми е писнало да пазарувам. Бях обратно под часовника в 6:07, за да си хвана улицата към къщи.

Първо известно време се чудех дали да не отида на ресторант. После обаче забелязах в магазина пресни аспержи и, както често се случва, реших да си сготвя сама: зелени аспержи с поширани яйца. Но това малко по-късно. В момента ям шам-фъстъци и се чудя дали да не поработя още малко. Но повече ям и по-малко се чудя. Черупките падат в чинията като че кълвач удря по дърво. Това е, защото съм разстроена – вчера преживях два удара. Най-напред открих, че съм отслабнала едва 600 грама, откакто съм дошла преди месец и половина. После, след като изпих две чаши вода открих, че не съм отслабнала и с тях. Оказа се, че бонбоните “Моцарт” и “Мишка Косолапый” не водят до загуба на теглото, колкото и много да изяде човек. Очевидно ще си нося и в Щатите осемте излишни килограма, а после – и в Барселона. Голям гъз голям път да види. Ами то малък гъз на голям път – дупе да му е яко.

А за големия гъз големият път е естествено нещо, пада му се. Полага му се даже, в правото му е. Може дори от шаренките меки панталонки да си купя, да изглежда още по-кръгъл, да се полюлее на свобода, а и послание да излъча. Америка е страната на свободната демокрация, всеки има право на своя си гъз. Стига да не нарушава традиционните ценности, - навътре в континента много внимават за тях, но аз по крайбрежията ще седя, пък и дамското дупе, стига да не се злоупотребява с него, съвсем си влиза в традиционните ценности, нали. Аз иначе внимавам какво ям. Ето, сега знам, че съм изяла 150 грама шам фъстък, - няколко пъти проверих всички шлюпки, така че изяла съм ги, и шлюпките тежат 50 грама, така че 100 грама ядки съм изяла, и сега ще си сипя още малко, да стигна до 150.

И сега да кажа, какво най-ми липсва, като нямам време за себе си – да ме мързи ми липсва! Няма време за мързене. Затова сега чудно си карам във Виена сама, и не правя, каквото си поискам – искам да кажа, каквото си поискам, това не правя: и чиниите не си мия, и боклука не си хвърлям. Че и аспержи може и да не си сготвя, защото вече, да си кажа, се понаядох с фъстъците. Пишеше на едно място, че на човек понякога като му се яде, всъщност, без той да знае, му се пие. Достатъчно е понякога да пийнеш, и вече не ти се яде. Ей сега ще си пийна, и не само че няма да има нужда да правя аспержи, ами и фъстъци ще ми останат за утре, пък и няма да пълнея повече, че то е хубаво да подготвя голям гъз за големия път, ама нали и да го нося трябва, и то на гръб – в Самсонайт и те работят за манекенките, а не за такива като мен, и макар и да са много добри в колелцата, нямат за дебели дупета решение. Хайде, че все пак отивам да измия чиниите и да направя няколко коремни преси, и тази вечер ще ми е много готино, щото ще няма да изцапам с готвене, и ще си легна без да вечерям, дано пък утре съм отслабнала.