Пиша, седнала на гърлото на града и надничам към дъното на кратера му: трептящ, просветващ, и изпускащ едва забележима пара. Всъщност за втори път крада това изречение от Шатобриан, който го пише от гърлото на Везувий, много ми харесва! :)
Малко по малко започвам да проглеждам отвъд туристическия профил на помпозната, самоуверена Виена.
В жилищната кооперация, в която съм наела апартамент, хората си правят малки олтари по стълбището. На първи етаж снимка на мъж и жена в дървена рамка, свещ, покрай Велкден и няколко яйца се появиха. Пред една от вратите има голяма постелка от изкуствена трева. На горния етаж има керамична кана на есенни цветя и една книга, изправена като новите издания в библиотеката, също и малък червен пепелник с един фас.
В понеделника след Великден забелязах пред вратата на съседката шоколадов заек, и още някакви неща, струпани на изтривалката. Помислих, че я няма, но за всеки случай звъннах, че ми трябваше. Тя се появи, забеляза всичките неща и се зае да ги вдига. Имаше и парче кекс, предложи ми го. Отказах. Посе видях, че най-отдолу някой й беше оставил и парче шунка, завито в прозрачен найлон. Резенче.
Тя дойде да погледне каквото трябваше, и по пътя се извини, че не си е доизмила зъбите, довърши в моя умивалник.
Днес пък някой беше закачил на вратата й прозрачен плик с един от онези безплатни вестници, които раздават на входа на метрото. Трябва да е някой обожател.
Също днес, като влизах във входа, под кристалния абажур като в Офицерския клуб в София намерих... паркиран автомобил! Как е влязъл не ми е много ясно, защото стъклената врата на входа не изглежда да се отваря като на гараж, но явно има някакъв начин.
Апартаментът, в който живея пък принадлежи на любител на всичко благородническо и всичко заешко. Интересна комбинация.
Библиотеката му, която иначе не е зле, е цялата в окачени кралски лилии, лъвове и... зайци, всичките – върху имитиращи щитове подложки. Не съм се качвала по столовете да ги видя отблизо, но ми приличат на картонени. До бюрото, което е много старинно и красиво, но в което вече няколко пъти си разбих зверски коленете, има една масичка – цялата в 3D зайци. От модернистични бронзови статуетки, през керамични фигурки в стил Беатрикс Потър, до тенекиена кутия с форма на заек от Линц, че дори и играчка за елха.
Зад вратата на хола, от друга страна, има пушка. Да не говорим, че в кухнята няма ножове, и се налага да готвя с един меч, голям колкото ръката ми до лакътя.
Интересно е човек да надникне в червата на Виена, като турист досега не бях стигала до такива детайли J