Момичето до мен е французойка: с роман в ръка, пред богата закуска с кроасани, конфитюр (био домашен шоколад, био малмалад от смокини, био конфитюр от червени горски плодове, пай се!), кафе и фреш, с чувствени устни и светъл кичур в тъмната коса, с преднамерена небрежност, която да подчертава какво сладко момиче е.
Жената срещу мен – руса, тупирана коса, част от нея - на плитка над челото, сини очи, силен син грим, малка брадичка и тънки, като нацупени устнички, - това трябва да е чехкинята в заведението. На около 50, боде с лакиран яркочервен нокът някакви букви или цифри на телефона си. Преметнала си е якето на отсрещния стол – дълго, кафяво, с колан. Като за централно-европейска зима.
Жените на масата до прозореца са типични белгийки. Високи, дългокраки , с прави, светли и къси коси. В техния случай обаче това не значи красиви. Едната е още млада, с широк нос и шейсетарски грим – дебел молив под сините очи, мъжко момиче. Другата също има мъжествен вид, тя е по-възрастна. Слага очилата си, за да разчете етикета на буркана със сладко. Белгийките, твърди се, а и белгийците изобщо, не притежават твърдостта, и дори грубостта, с която се отличават холандците – макар и да си приличат на ръст и “боя”, лицата им са доста различни. Фламандците, които принадлежат поначало на същата етническа група, доста са се смесили и с валонците, които са практически французи – затова и много по-често са с тъмни коси и сред тях има и доста по-ниски хора.
Докато французойката си отхапва от кроасаните, на китката й се вижда голям черен циферблат– кой носи часовници в днешно време? Ето кой – чехкинята, също голям. Тя сега гледа замислено през прозореца, прилича на жена, която очаква приятелка за кафе в навечерието на коледните празници. Излъчва малко от онази топлота, семейност, чувство за дом и празник, която славянките са способни да създават дори в състояние на съветска криза.
Белгийката, която пък влиза сега – жена на средна възраст, руса, мила и с приятна, малко небрежна прическа, изглежда крехка и объркана. Друг типаж сред фламандците. Интелигентната и нежна, смутена и неориентирана жена, която намира своя път бавно и несигурно, в облак от удиалъновски размишления. Нищо общо с моята славянска постсоц категоричност, предполагам.
Цялата маса за общуване в Пан Куотидиен е заета от студентки, - или поне така изглежда, с изключение на една двойка на около 50 плюс. Те приличат всичките повече на пубертети, отколкото на жени, но невър майнд, повечето са сладкиши. Сервитьорката, която спокойно може и да мине за валонка, но говори холандски като фламандка, сервира с жълто цвете в косите.
Азиатка отваря вратата и я задържа достатъчно дълго, за да ме нервира със студения въздух, който запраща в моя посока. Никой друг обаче не изглежда раздразнен и аз си трая.
Сега забелязвам, че чехкинята има върху синия си пуловер черни сърца, бая едри, обиколени с мъниста. “Обточени”, както казва една друга славна славянска дума.
Две от пуберките стават, събарят естествено някакви прибори с трясък на земята, започват да тътрят столовете, и като минават зад мен, ме фризират с палтата си. Няма нищо, аз и без това така си изглеждам... Отвътре ми идва да зяпам хората, още повече тази сутрин, защото вместо това би трябвало да пиша съвсем друго. Спирам!